Есента на 2009г. В тон със световната финансова криза и политиката на свиване бюджетните разходи, МС на Република България предложи проект за намаляване средствата изразходвани за наука и култура.

Съобразявайки се с тези изисквания, УС на БАН реши да премахне или обедини някои от своите институти, превръщайки ги в един „хомогенен” на пръв поглед организъм. За хората, занимаващи се с хуманитарна наука в България, това е поредният меко казано „странен” и необмислен опит за реформа. Поредната реформа без ясна перспектива, разяждаща научното наследство на България.

На кратко, след години неблагодарен и нископлатен труд, ръководството на академията, което би трябвало да подкрепя всяка дейност на своите институти и учени, реши буквално да игнорира някои от тях, без да се съобразява с постиженията и значението им за научния живот в България.

Това звучи грозно, арогантно и с извинение към господата в УС на БАН, напълно нелогично. Видна е липсата на разграничение между двете основни алтернативи. Първа - намаляване средствата за наука поради тежкото състояние на страната и втора алтернатива - унищожаването на институции,  просъществували с десетилетия в динамично променящата се обществена и политическа обстановка, защитавали благородно конкретна цел и мисия. В случая - святата  за България мисия, чиято цел е опазването и развитието на станалото емблематично в годините на прехода културно – историческо наследство. Случаят с Центъра по Тракология ( ЦТ ) към БАН е точния пример.

В общи линии схемата на действие е следната: пристига комисия, която да оцени дадения институт и да се произнесе дали той е “работещ“  и може ли да съществува в създадените икономически условия. Недопустимо, но факт,  е липсата на специалист, запознат в детайли с работата на ЦТ. Единствените критерии за оценка, използвани от комисията, са базата и условията за труд, а това грубо пренебрегва най-важния фактор за определянето на ефективността на всяка институция и организация – неоспоримите постижения на учените, в резултат на вложените от тях усилия и труд, съчетани с компетенция и професионализъм. По същата логика комисия от български историци и литературоведи може да бъде изпратена да оценява работата на някой икономически институт в Холандия или Белгия, а защо не и в Германия.

Необходимо е да се спомене и бюджетът, с който оперира ЦТ. Ако през 2007г , са отделени „значителни” средства от държавния бюджет в размер на 469 813.00лв, то през 2009 г. средствата за издръжката на този важен институт са намалени с около 40 % и възлизат на „колосалната” сума от  297 000.00лв. С тези средства се покриват абсолютно всички разходи - от заплатите на научните работници до канцеларските консумативи. Дори за незапознатия наблюдател е очевадно, че с такъв бюджет даденото учреждение едва ли би оцеляло, да не говорим за възходящо развитие.

Ако ставаше въпрос за някоя от многобройните организации с неправителствена цел, съществуващи само на книга, този акт на унищожение вероятно можеше да остане незабелязан. Но тук говорим за институт създаден през 1972 г., с над 30-годишна история. Институт, в който са работили и работят специалисти, чиито имена са познати не само в България, но и в световните научни среди. Нека да споменем покойния проф. Александър Фол, основателят на ЦТ, чието харизматично име института носи в момента. Титлите и успехите му са твърде много, за да ги изброяваме, но ще споменем тези които биха направили впечатление дори на човек  извън обсега на историческата наука. Носител на орден Стара Планина I-ва степен, носител на орден Кирил и Методий I-ва степен, кавалер на ордена за наука и изкуства на правителството на Франция, член на академията Медичи в Италия, член на академията Миди в Париж, на американския биографичен институт Рейли, номиниран за интелектуалец на годината (1992г) от университетите в Кеймбридж и Оксфорд, първият българин член на една от най – старите академии в Европа - Лайбниц Берлин...

С действията си сега, желаещите да закрият ЦТ като самостоятелна институция, погазват всичко постигнато от проф. Фол и колегите му. Не по – малко тъжно и жалко е, че по този начин се отнема възможността за продължаване на традицията и надеждата България и в бъдеще да се радва на успехи в областта на античната история. Вероятно критиците на статуквото ще изтъкнат, че всички успехи на ЦТ са в минало време, архаични, остарели.

За съжаление всичките успехи на България- и в хуманитаристиката, и в техническите науки, и в спорта, са в минало време. Нека реформаторите се замислят преди да реализират „ спешните” си реформи, защото лесно се руши изграденото, трудно се съгражда ново.

Сегашните специалисти в Центъра по Тракология ( ЦТ ) четат лекции във всички водещи български университети, мнението им на специалисти се търси от всеки учен решил да се занимава с история на българските земи в Античността. За справка господата от УС на БАН могат да потърсят оценката на световно известните професори Арчибалд и Борза от университета в Оксфорд както и на френския антиковед Жан Никола Курвоазие. Всеки един от тях е ползвал помощта на български специалисти при работата върху изследванията си...

По-горе посочихме сумата от 297 000.00лв. Не случайно и акцентирахме върху нея. С тези пари ЦТ не само успява да просъществува, но и продължава дейността си в тежката икономическа обстановка. Книгоиздаването на института има широко значение и неговата дейност не се ограничава със строго специализирана научна работа.

Института по Тракология поддържа завидна бройка от периодични издания и публикации. В момента се издават няколко поредици интересни не само за специалистите, но и за широката публика. На първо място списанието „ORPHEUS”, което се разпространява в цяла Европа, също така поредиците „THRACIA”, „STUDIA THRACICA”, „SEMINARIUM THRACICUM”, „STUDIA PONTICA”, „THRACIA PONTICA”, „PULPUDEVA”. Освен това за първи път на български език излезе поредица антични автори в пълен вариант, нещо с което малко европейски държави могат да се похвалят. И въпреки всички тези дейности институтът се смята за “нерентабилен“. Хубаво ще е някой да обясни на властимащите в БАН, че когато се говори за наука, тяхно задължение е да влагат в учените си не само средства, но и доверие и подкрепа, защото не е толкова важно дали сградния и имуществен фонд е на високо ниво, а какви са хората които се трудят, работата която вършат и успехите които постигат. Не е редно един от институтите към БАН, вършещ толкова градивна и важна за националното ни самосъзнание и идентитет дейност, да бъде зачеркнат с лека ръка от научния живот в страната ни.

Решението за обединяване на ЦТ с институтите по Археология или Балканистика към БАН е недообмислено и това е повече от  видно за всеки запознат със структурата на историческите науки. Нека бъдем по – детайлни- археологията е дисциплина, чиято цел е да открива, консервира и описва артефакти от минали епохи. От друга страна, балканистиката е далеч от традициите на Тракологията като наука и дейността й все повече се свързва със съвремието. В този смисъл обединението на ЦТ с някои от тези институти би довело до неговото обезличаване и изчезването на Тракологията като самостоятелна дисциплина.

Извън България ЦТ е признат и реномиран в научните среди. От 1988г той е избран за секретариат на международния съвет за индоевропейски и траколожки изследвания – такъв е и до днес. По негова инициатива от 1972г се провежда международен конгрес по тракология. От всичките девет конгреса проведени до сега, само два са се състояли в България. Явно за Европа тракологията, в която българските специалисти играят съществена роля е по – важна, отколкото за самите нас. Десетият конгрес предстои да бъде проведен през 2010г в Истанбул. Румъния, Гърция, Турция имат реалния шанс скоро да са и водещите страни в тракологията. Не и България - люлката на тракийската култура, която разкри и издигна на висота водещата й роля, но разпродаде и унищожи съграденото. 

Можем още дълго да изброяваме плюсовете на ЦТ, които явно са убегнали от “зоркия поглед“ на хората поставили си за цел да го премахнат от културния живот. Когато тръгваш да „ реформираш” нещо създадено с много труд и отплатило се с редица международни успехи, а не предлагаш никаква удачна алтернатива, това е акт на вандализъм.  Защото кое е по -  важно – успехите на България в една наука, считана на Запад за  “българска“ или сумата по – малка от 500 000лв на година от бюджета.